Пет звезди за завладяваща пъзел игра Paper Trail — рецензия

Родителите на Пейдж не желаят тя да учи в университет. Но Пейдж не желае да живее постоянно на бурното крайбрежие, да яде варени змиорки и да си ляга, когато слънцето залезе. Пейдж желае да стане астрофизик. И вашата работа е в пленителната пъзел игра Paper Trail да й помогнете да стигне до там.

Което е почтено казано по-трудна задача, в сравнение с има право да бъде. Не поради възходящите студентски заеми или митинги в кампуса, а тъй като Пейдж живее някъде надалеч от плануваното място на образование и пътуването е възпрепятствано на всяка крачка от блата, пещери и върхове на дървета, които просто не са проектирани като направления за пътешестване.

Всяко равнище в Paper Trail е формирано от масив от страници (куестът на Пейдж Търнър е образец за номинативен детерминизъм в най-хубавия му вид), през които би трябвало да преведете своя розовобуз воин. Но от време на време има трудности и листовете би трябвало да бъдат сгънати — изтеглени във вътрешността от страните или ъглите — с цел да разкрият детайли на противоположната страна, които могат да оказват помощ за разчистването на пътека.

Това е хипнотизиращо преживяване, с помощта на необикновено изтънчен саундтрак и привлекателния, акварелен жанр на играта. Всяка сцена е интерактивно произведение на изкуството, умерено и здравословно и прекомерно елементарно за гледане, без въобще да се пробвате да постигнете някакъв прогрес. Може би обаче това е доказателство за това какъв брой интелигентна може да бъде играта на моменти, че би трябвало да вършиме пауза понякога. Всяка страница съдържа доста нюанси в дребната си рамка, тъй че решенията да наподобяват лъжливо елементарни, откакто сте били обсесивно прегъване и пренагъване на света като пасажер, опитващ се да чете вестник с необятни листове в препълнен трен.

Нивата не са единствените неща, които се нуждаят от прегъване – кътсцените напредват посредством събиране на части от предишното на Пейдж в координиран облик. Ефектът е като прелистване на страниците на красива книга, единствено че принтерите не престават да разменят ориентацията си и вие би трябвало да накланяте глава или да работите с оригами върху хартията, с цел да продължите.

Всичко това способства за чувството за изместване, което се повтаря в целия свят. Пейдж може да наподобява изгубена на моменти, само че не повече от възрастните към нея – тъжна група пазачи на фарове, ловци на жаби и наблюдаващи на птици. Те приказват, макар разбираемите балончета с тирада, които четете на екрана, в очарователно изкривени звукови фрагменти. Усещането им за заобикалящата ги среда е объркващо лимитирано, те в никакъв случай не знаят какво се крие оттатък дребните им домове и в никакъв случай не се стремят към любознанието на Пейдж. Дори родителите й наподобяват комплицирани от вероятността да живеят живота си без нея.

Усилията ви и Пейдж са лекарството за цялата тази инерция. Paper Trail е относително къс, само че вследствие на това триковете му в никакъв случай не остават добре пристигнали и основният воин в никакъв случай не губи пружината в стъпката си. Белегът на положителната пъзел игра е тази, която може да ви накара да се почувствате като простак задоволително дълго, до момента в който нещо щракне и се почувствате като талант, преди да се появи идващото затруднение. И Paper Trail има това в купища – добре, снопове.

★★★★★

Вече се предлага на компютър, PlayStation 4 и 5, Xbox Series X/S, Xbox One, Nintendo Switch и Netflix игри